• Архетипът на Аполон – тъмната страна на блестящия образ

     

     

    Богът на светлината и слънцето, добрият син, блестящият красавец и златно момче Аполон, си има тъмна страна, която обещахме да разгледаме. Нека само припомним, че колкото по-силно се идентифицира някой с даден архетип, толкова по-сигурно е, че ще получи  пълния комплект качества – и добри и лоши.

     

    Описанието на негативния облик на този архетип ще направим отново позовавайки се на задълбоченото изследване на Джейн Ш.Болен за архетипите.

     

    Когато става въпрос за проблеми, Аполоновият човек ще се дистанцира, твърдейки че стои “над нещата”. Той не желае да бъде въвличан в конфликтни ситуации. Случи ли се изпадне в такава, ще се опита да се измъкне с малко и зле подбрани думи, често критични, като се върти около идеята, че не си струва да си прави труд и да участва в каквито и да е конфликти. Често пъти остава неразбран и това го кара да се отдръпне още повече, царствено незаинтересован от проблемите  – свои и на другите.

     

    Да влезе в интимно общуване с друго човешко същество е много трудно за Аполоновия тип мъж. Той по-скоро би обсъждал и обсъждал емоции и чувства, отколкото да говори от свое име – дали изпитва нещо и защо чувства някакво чувство. Можете да го чуете да казва : “Това е неприятна ситуация” вместо “Това ме обижда и ядосва”  или “Хубаво е, защото сме заедно” ,но не и  “Заедно сме защото не мога без теб”.

     

    Музите съпровождат бога, но няма нищо интимно между тях.

    Макар и талантлив, преуспяващ, и красив, Аполоновият мъж добре знае какво е да бъде отхвърлен любовник. И то от жени, които могат да светят със собствена светлина. Този архетип наистина проявява добродетелност и отговорност, но и това не е достатъчно за жена с изявена индивидуалност, и вътрешна сила. Той е отхвърлян, защото тези жени се нуждаят от дълбоки, интензивни емоционални преживявания, душевна близост и спонтанност.

     

    Има и още нещо важно. Аполоновият архетипен образ е прекалено завладян от идеята за абсолютната красавица. Той се опитва да превърне жената в муза, в украшение на живота му. Това обаче не успокоява земната жена, напротив –  подсказва й, че не е готов да приеме промените, които настъпват с женските тела в процеса на живота. Бременностите и майчинството променят външния вид, а дори и да не го засегнат дълбоко, неминуемо идва остаряването. Аполоновецът се превръща в мрачната движеща сила за жената да стане роб на външността си и в края на краищата да стигне до драстични мерки, като силикон и пластична хирургия.

     

    Основен Аполонов недостатък в любовната сфера си остава нагласата му, че жената ще му даде любов в замяна на неща, които той ще й осигури. Сякаш самият бог Аполон е измислил предбрачния договор и много следи за стриктното му изпълнение. Ако харесвате добрата комедия, в сериала “Теория на големия взрив” има едни чудесен аполонов архетипен герой – Шелдън Купър. Макар и комедиен герой, той до голяма степен покрива характеристиките на типа и то не само в интимната сфера. В добавка е лесно да се досетим и че, мъжът обхванат от този архетип носи голям заряд нарцисизъм.

     

    Сега ще изброим и няколко наистина неприятни страни на тази психо/душевна матрица., които никак не се връзват с представата ни за слънчевото златно момче. Вече видяхме, че Аполон не е героят, който иска да се доказва в битки, нито пък му е приятно да бъде въвличан в дразнещи взаимоотношения. Ако се почувства засегнат, той обаче става абсолютно безсърдечен, а в сърцето му няма място за милост и  прошка. Митологията е пълна с потресаващи примери за неговата жестокост, а правораздаването на Аполон е чиста проба отмъщение.

     

    Тук ще припомним и отровните стрели на Аполон – в случая убийствено отровни думи, които целят да наранят дълбоко.Често те са отправяни към хора, които Аполоновият мъж е обичал или ценял, но са го разочаровали и по-лошо – унизили.

     

    Последната неприятна черта на  Аполоновият тип характер е арогантността. Тя избуява особено, когато успехите следват едни след други и човекът загубва връзка с реалността. Жертвите, давани от другите, му се струват съвсем в реда на нещата. Обясненията са от типа, че смъртта на 100 е нищо, ако се спасят 1000. Като разбира се тези 100 са винаги някои други и някъде другаде. Аполон не би тръгнал да спасява редник Райън, нито би се сетил да направи филм за това.

     

    Тъмната страна на Аполон е наистина страховита, може би и защото културно ни е вменено да свързваме красивото с доброто. Цялото ни същество се бунтува, когато любезният красавец се окаже безсърдечен злобар.  Аполоновите добродетели  са базисни за нашата цивилизация за добро и за лошо. Можем тайничко да сме благодарни, че в реалния живот рядко се сблъскваме с толкова чиста проява на архетипа. А и в човешкия свят Аполоновците не остават вечно млади и прекрасни, нито завинаги преуспяващи, с безупречно здраве и поведение.

     

    За позитивен финал може би е най-добре да си припомним двата  девиза на Аполон  които си струва да следваме:

    “Познай себе си”

    и

    “Нищо прекалено”

     

    Нека да подчертаем, че Аполоновият Архетип е мъжки психичен праобраз. Има женски архетипи, които се доближават до него, но си остават женски. Следващият ни разказ ще бъде именно за това.