Този текст не е за всеки. Дали ще имате някаква полза от него, може да разберете тук и сега като си отговорите на следните въпроси:
Вие сами ли пазарувате и приготвяте храната си, или чакате някой друг да свърши тази работа?
Вие сами ли се грижите за здравето си, или очаквате някой друг да развърти телефоните и да ви наглежда докато се лекувате?
Ако отговорите на тези въпроси са Да, то от този текст може да получите подкрепа и утеха.
Корона вирусът отдавна е изместил всички други теми в съзнанието на хората. Да говорим за него обаче няма. Хората трескаво преравят телефони и компютри в търсене на някаква успокоителна новина: че има ваксина, че смъртността е достатъчно ниска , че има удачно лечение….Отговори на тези въпроси за сега няма.
Поради това решихме да поговорим за едно важно съпътстващо състояние, което е точно толкова разрушително, колкото и самата болест. Ще поговорим за съпътстващия страх.
Информацията, която ни залива от мрежата е в две направления: Колко страшно е това, което се случва и Колко не съвсем страшно е то. Количеството четива са горе-долу в съотношение 2:1 за страшно и не страшно. Към тях се прибавят рестриктивните мерки за ограничаване на епидемията, които недвусмислено ни казват, че нещата са ужасяващо сериозни и а-ха извън контрол. Резултатът е ясен – страх, който от време на време прераства в истинска паника.
За да се пребори с нещо човек, обаче трябва преди това да признае, че то съществува. Тук срещаме проблем. Нашето рационално мислене ни казва, че истинската опасност е точно дефинирана и при определено поведение тя може да се минимализира, че самото заболяване в крайна сметка е лечимо. Това рационално мислене ни кара да изпитваме неудобство, дори срам, да признаем, че ни е страх. От това на страха му става още по-лесно да изпълзи от задния джоб, където го държим и да седне до нас на масата. А когато се е настанил там – вече ние сме неговия обяд. Защото нашият страх се храни с нас самите. Прави това по много подъл начин. Нашият страх ни подтиква да си съставим еднин много “разумен” и “полезен” алгоритъм на поведение.
Започваме с пазаруването на храна. Понеже има обективни причини да предполагаме, че може да възникне проблем, започва пазаруване в извънредни количества, само и само да се почувстваме подхранени в буквалния смисъл на думата. Тук е мястото да споменем честно, че запасяването с храна има своето основание. Сериозно застрашените рискови групи се нуждаят от снабдяване с храна, именно за да не излизат от домовете си. В България обаче я няма тоталната подкрепа от многобройните фамилии. Нашите възрастни хора – тези над 60г. , често живеят сами, а още по-често са хора с хронични заболявания. Няма кой да пазарува, защото децата живеят в друг град и работят. И ето появява се обективна причина, която страхът използва за аргумент – не бива да допускаш да изпаднеш в такава ситуация. Пазаруването започва.
Прибирате се у дома и облекчено въздъхвате “Ох, спасих се”. Но идва следващата сутрин и страхът отново е до вас, отворил ви е нов списък. Сега пък трябва да се дезинфекцираме. И ето, че започва лов на почистващи средства – кое е добро, а това става ли, а тези неща…Тук отново имаме рационализиращ елемент – официалните инструкции как да се мием и с какво да се мием. Сапунът достатъчен ли е, ако е достатъчен, защо трябва спирт – ясно е че убива микрото, но тогава какво да се прави щом пък няма и капка спирт по аптеките… Започваме да четем безумни съвети как да си направим дезинфектант в домашни условия. Много хубава рецепта, само че ако имахме съставките за този домашен еликсир на чистотата, нямаше да ни е…..нужно да го правим..Спирт, белина, течност за чистачки….кое по-напред, а може би какво изобщо е възможно да се купи…..Усещате ли как започва да се нагнетява напрежение в стомаха ви? Страхът яде и белина, и спирт, и става все по голям. Защото нищо не е достатъчно, защото нищо не е гарантирано…Прибираме се нарамили тонове адски смеси, но доволни, че изпълняваме указанията. Значи ще живеем, значи ще ни бъде…Страхът е нахранен . До следващата сутрин.
С удивление откриваме, че той отново е на масата ни за закуска. Подбутва ни нов списък. Този път ще се ходи в аптеката. Всеки си има свой списък за спасителни запаси от всевъзможни неща. Отново сме получили от медиите компетентно мнение и съвети, които са и напълно безсмислени, защото са неприложими. Защото тези жизнено важни указания излизат дни след като е ометена и последната прашинка витамин или микроелемент. Нужно ли е да ни се казва какво трябва на всяка цена да се купи и пие, при условие, че и златната рибка ще се озори да го достави по аптеките. Със същия успех можем да пожелаем на удавника да се научи да плува. И то веднага. Усещате ли познатото стягане в стомаха, а топчето в гърлото, което сякаш ви говори – не си защитен, не си предпазен….? Отново нахранихме страха. Дадохме му да яде и пие до насита.
Плахо се надяваме, че след като сме изпълнили най-неотложните му повели той ще ни остави намира. Нищо подобно. Той е създал работещ алгоритъм и хич няма намерение да го изоставя. Но не е само това. Този хитрец съвсем не се оставя току така. Освен компулсивен алгоритъм, той включва на пълни обороти и друга златна мина – неизвестността. Тя няма алгоритъм, но има въпроси без отговори. Ще получим ли адекватно лечение ( ние българите знаем, че пред болестта може и да сме равни, но не и пред лечението….), какво ще се случи с делата ни, с работата ни, с близките ни, с животните ни, докато сме под карантина. Отново чувството за незащитеност оформя тази буца в стомаха и в гърлото.
И така страховете се свеждат до два основни типа – незащитеност и изоставеност. В тази остра и жестока ситуация дори терапевтите ви не могат да смогнат, а да не говорим, че и те са хора и колкото и да слагат маската на мъдростта, доста често имат същите страхове и терзания като клиентите си.
Тогава какво да направим? Преди много години чух една констатация, българите не ходели на терапия, защото си имали приятели. Вече и ние ходим на терапия, но силно вярвам, че все още имаме и много приятели. Първата лечебна стъпка е признанието. Разберете, че стягането в гърдите не е първи симптом на корона вирус, но е симптом на паникатаката . Няма нищо срамно да кажем, че ни е страх. Не бива да се поддаваме на изкушението да наречем страха “здрав разум”., независимо колко разумно се опитва да звучи той. Целта му е да ни вкара в работещ алгоритъм.
Втората стъпка е да го разголим и анализираме. Говорете за страховете си. Говорете, признайте си, поплачете си. Това не ви прави слаби. Прави ви хора. Не случайно голяма част от психотерапиите са говорни. Разговорите отприщват енергия, казаното на глас звучи по друг начин от мисленото и премисляното. Ако не ви се говори – пишете. Описвайте преживяванията си, разсъждавайте върху това какво изпитвате, защо го изпитвате, как реагирате на чувствата си.
Не е лесно, защото ако беше лесно, психотерапевтите щяха да имат къде къде по-малко работа.
Третата стъпка е много важна, защото е много подценявана и неглижирана в днешния живот. Позволете си да бъдете утешавани. Ние всички в момента сме едни уплашени деца, които не знаят кога ще свърши лошото. Времето някак не съществува. Бъдещето се колебае между утре и безкрайността. Но каквото и да е, винаги можем да открием поне едни утешаващ глас. Изберете си своя утешител. Може да е публична личност, която има позитивно въздействие върху вас, може да е близък, който да ви повтаря, че всичко ще се оправи. Позволете на окуражителните думи да влязат в главата ви. Те няма да се задържат дълго там, защото страхът е жесток и ще им се нахвърли. Но вие ги пускайте отново и отново. Борбата е ежечасна. Ще трябва да сте много упорити.
Много е лесно да се дават съвети като медитирай, прави самохипноза, или овладей се. Тази работа с медитациите хич не е лесна. Изисква се невероятна подготовка, за да можете да се овладеете и да медитирате ползотворно. Ако го можете – то страхът и без друго няма място в живота ви. Самохипнозата и самоутвържденията са малко по-лесна техника, но пък тук на изпитание е поставена способността ви да вярвате и да се доверявате на неизвестността. Ако и това го можете – то страхът не би трябвало да идва при вас изобщо. Вашата вяра не би го допуснала. И призивът да се стегнем – също толкова безсмислен. Ако можехме със самодисциплина да не мислим за страха си, той нямаше да е там.
Страхът е явление с жизнен цикъл. Забележете в коя част от денонощието се надига той у вас. обърнете внимание дали се подхранва, ако пуснете телевизора и очаквате порция новини или като вземете телефона си в ръка, за да проверите последните актуални информации. А може би се появява, тогава, когато се е появявал в детството ви – на заспиване или при събуждане, или в определено време през деня по причини, които не можете да обясните. Бъдете подготвени да го посрещнете. Пуснете си филм и си спестете новините. Нищо кой знае какво няма да пропуснете. Всичко помага. От дълбокото и равномерно дишане (особено ако се опитате да слушате собственото си дишане, което да потисне тревожните мисли), таблетка мента глог и валериан, капки Бах, австралийски есенции и каквото сте установили, че снижава тревожността – нека ви е под ръка в часовете, когато очаквате тревогата да ви връхлети. Дори прост масаж на слънчевия сплит помага да се отпуснете да премине вълната от страх. Това впрочем е стара народна хватка – когато детето било уплашено, бабата го карала да се претърколи с кълбо напред. Така се получава естествено масажиране на слънчевия сплит.
Нашето студио се занимава с цветове и цветотерапия. Ето защо ще ви предложим и няколко цветни решения. Намерете си предмет, рисунка, плат, свещ, камък, каквото и да е (можете и да си го нарисувате – например като голям кръг с размер на чиния) в Оранжево или Златисто. Сами преценете кой цвят и нюанс ви харесва повече. Седнете пред цветния обект и се опитайте да го наблюдавате фокусирано поне 5 минути. Пуснете си обичана музика и ще ви е още по-приятно. Това е добро упражнение за първата половина на деня. След 17ч можете да направите същото, но със Зелен или Син цвят – гледайте фокусирано докато не останете само цвета и вие. Изберете нюанса по свой вкус, а “носителят” отново е без значение. Тези две упражнения вършат два различни вида работа – затягат сигурността и отпускат напрежението. Пробвайте го като игра. Промените идват според способността на всеки да се концентрира и да се довери.
Не забравяйте, че страхът е остро състояние. Нашата психика е устроена така, че да изключва при опасност от прегряване, но щетите може да са доста сериозни и да влошат не само качеството ни на живот, а здравето.
Бъдете здрави и се грижете за вътрешния си мир! ♥