• Мистика и наука в 21 век – преосмислени

    Спомняте ли си кой беше Фритьоф Капра?

    Той е европеец, физик, преподавател в разни университети в САЩ. Написал е няколко книги, но най-известната и по негови думи си остава “Дао на физиката”. За наш късмет е била преведена на български и издавана не еднократно.

    Тук ще ви предложа извадки от една негова реч, от конференция Мистика и Наука, която се е провела в Калифорния през 2017. Който не е чел или е позабравил тази чудесна книга, може да усети нейната есенция в това изказване.

    На пръв поглед е странно да се види, че някой прокарва паралел между наука и мистицизъм, защото те си поставят различни изследователски цели. Учените  – да обясняват природни феномени, а мистиците – да променят личността. И двете стигат до заключения за естеството на реалността, които могат да бъдат сравнени.

     

    Възгледът, че религия и наука са в дихотомна връзка, е отдавна признат в историята, особено в християнската традиция, и наскоро е съживен от няколко книги, написани от учени като Stephen Jay Gould   и       Richard Dawkins. Има обаче и много учени, които не виждат вътрешно разделение между наука,  и религия/духовност.В сърцето на тази объркана ситуация стои неуспехът на много автори да сложат разграничителна линия между духовност и религия.

    За да се разбере природата на духовността ,трябва да се изясни самото понятие “дух”. Превежда се като
    spiritus  на латински   ,  

    psyche  на гръцки и 

    атман на санскрит.

     

     

    Общото им значение индикира, че оригиналният смисъл е – според духовните, философски и религиозни традиции на Изток и Запад – дъхът на живота. Духът – дъхът на живота – е общото, което имаме с всички живи същества.

     

     

    Духовността е разбирана обикновено като съществуване, произтичащо от определено задълбочено изживяване на реалността. То е познато като “мистичен”, “духовен” или “религиозен” опит. Описанията на тази опитност я определят като директно, не-интелектуално изживяване на реалността, което е характерно с няколко основни, независими от културния и исторически контекст, характеристики.

     

    В съответствие с оригиналното значение на думата “духовност”, този опит може да бъде описан като не-обичайно изживяване на реалността в моменти на повишен жизненост. Тази жизненост, изпитвана през това, което А.Маслоу нарича “пиково изживяване”, включва не само тялото, а и ума. Будистите, а и съвременните психолози наричат тази будност “майндфулнес”, която има корените си в тялото.

     

     

    Централното осъзнаване е тези духовни моменти е дълбоко чувство за тотално единство с всичко, за принадлежност към вселената. Изпитваното чувство за единство е напълно подкрепено от модерната физика и фактически от модерната наука като цяло.

     

     

    Това обаче не е непременно вярно за религията и тук започва разликата. Духовността е начин да бъдеш заземен в определено изживяване, опитност в  реалността, което е независимо от култура и история.  Религията е организирано целенасочена да се разбере този опит и той да се обясни в определен исторически и културен момент. Това обяснение да се използва за морални напътствия в религиозната общност.

     

    В много традиции мистичното изживяване е поставяно на първо място. Неговото описание и интерпретация са винаги бледи и недостатъчни. Нещо подобно откриваме в ограничените и приблизителни модели в науката, които винаги са обект на последващи модификации и подобрения.

     

    За разлика от тях твърденията на Християнството за света и човека се считат за абсолютна истина, която не подлежи на модификация.

     

    Фундаменталистката нагласа не е присъща само на религиозните лидери. Учените също могат да бъдат фундаменталисти, забравяйки че теориите им са ограничени и приблизителни.  Затова не е чудно, че като започне разговор между учени и религиозни фигури, той  се превръща в разговор между глухи.

     

    ОСНОВНА ИДЕЯ

     

    Подходите на физиците и мистиците, въпреки че изглеждат първоначално съвсем различни, споделят общи характеристики. Като начало методите им са напълно емпирични. И едните , и другите извеждат знанието си от експерименти; извършват наблюдения, като и в двете полета наблюдението е единствен източник на знание.

     

    Мистиците изследват различни нива на съзнанието, физиците започват с изследване на материалния свят, но колкото по-задълбочено се впускат в същината на природата, толкова повече осъзнават, че те самите и съзнанието им са интегрална част от най-дълбоката същност на материята. Така мистици и физици стигат до еднакво заключение – 100% реалност навън е идентична с реалността отвътре.

     

    Друго важно сходство е, че и физиците и мистиците изследват неща, области, които са недостъпни за обичайните сетива. И в двата случая достъпът до тези необичайни нива на опитност се постига след обучение и сериозна дисциплина.  Експертите и в двете полета са на мнение, че наблюденията им не се поддават на описание с обичайни думи и език.

     

    …Идеята в новите изследвания след “Дао на физиката” не е толкова в това да се задълбочава търсенето на паралели между физика и мистика, а по-скоро да се разшири това търсене към други науки. Може да се каже, че това вече е направено.

     

    …Други автори разшириха техните изследвания отвъд физиката, откривайки подобия между Източната мисъл и идеи за свободната воля; смъртта и раждането; природата на живота, съзнанието, ума и еволюцията. Още повече, че подобни паралели се чертаят и спрямо западните мистични традиции.

     

    Развиването на изследвания на взаимовръзки между наука и духовност през последните 30 години доказват, че чувството за единност е напълно потвърдено в разбиранията за реалността в съвременната наука. Оттук идват и подобията между разпространяваните възгледи на мистици и духовни учители (и на Изток и на Запад) , и холистичните или системни концепции за природата, които сега се развиват в някои научни дисциплини.

     

    Философските идеи на дълбоката екология са идеален мост между наука и духовност.