Новата бутилка №117

Имаме прекрасно ново попълнение в удивителния свят на лечебните шишенца на Аура-Сома

 

Аура-Сома обича синхроничностите. Те са част от магията на вселената. На 11. 11. 2019 в 11ч 11 мин. се е появила на бял свят нова лечебна комбинация.

Творческият дух на природата е навсякъде около нас. Това е тюркоазът – творчеството във всичките му аспекти, както в света на естественото, така и в изкуството, или дори в ежедневните предизвикателства.

Червеното е творческата сила на Земята. Всичко онова, което можем да почувстваме . Отношението ни към нещо или някого придава смисъл и  значимост на това нещо или този човек. Това отношение е червеното.

Майк смята, че тази бутилка по някакъв начин ще ни помогне да осъзнаем отговорността, която носим, вървейки по Пътя. Това е отговорност към всички, независимо, като че ли става дума само за нашия вътрешен Път; отговорност за проекциите и преносите, които правим, защото чрез тях влияем върху живота на околните. Ние пре-сътворяваме и актуализираме собствения си свят винаги, когато общуваме с някого или с нещо. Това е енергия в комбинацията тюркоаз и червено.

Тази бутилка е уникална и по друга причина. До сега Аура -Сома говореше за човешката енергия в неутрален тон по отношение на възрастта. Вероятно защото възрастта на духа от наша, земна гледна точка, е само в сферата на догадките. За възраст се говори в комплекта “Деца на новото хилядолетие”, но  това става по-скоро в ретроспективен план. Аура-Сома за първи път се обръща към възрастното човешко същество, с неговите особености и специфични нужди. Хората с жизнен път зад гърба си по различен начин се свързват с енергията на Земята и на вселената, в сравнение с тези, на които им предстои да вървят. Добилите опитност очи по друг начин възприемат света. Всички ние, които имаме по-млади братя и сестри, деца и племенници, знаем това; сблъскваме се с тази особеност, когато само изживяният опит може да даде отговор на нещо….

Енергията на тази бутилка идва, за да даде буквално сила на тези от нас,които с пренебрежение наричат остарели..; да се събудят от душевната дрямка, в която насила ги вкарва вресливият нов свят и който сякаш им повтаря, колко са “спрели” и не стават за нищо…

 

Името ПАН е многозначително и съвсем не едностранно.

 

ПАН е необлагородената, дива част от нас. Нашият непосредствен живот от битуването ни като част от екосистемата, като част от Гея. Там, където няма минало и бъдеще, а само настояще, където общуването е чрез звуци, миризми и докосване. И най-важното – там, където между живот и смърт няма особена разлика.

 

Пан се крие в сенките, не защото има кози крака и рога, а защото висшата култура се срамува от него.

 

Най-после живеем във време, когато можем да поканим Пан да пие по едно вино с нас и да ни попее, защото идва момент в живота, когато от представления вече няма смисъл. Няма публика и няма набеден режисьор. Тогава Пан излиза от сянката и заедно започваме да живеем.

Прочетете отново Мери Попинз и историята за Краля и Мръсния Нехранимайко (в книжката “Мери Попинз се завръща”). Ще се почувствате по-добре и ще разберете, защо на света е нужна бутилката 117.

Другият Пан е Питър. Да погледнем тази история от по-различен ъгъл. Може би за да сме вечно млади, ни е необходим едни любим враг, който да не ни дава мира, да ни ръчка и така да ставаме по-добри (във всеки смисъл).

 

Можем да потърсим и трети Пан – Панталеймон Лечителят. Отново стигаме до лечението във всичките му форми.

 

Комбинирайте червено и тюркоаз, за да се противопоставите на забравата и на нищо не значещи определения като стар за едно или млад за друго. Защото има възраст, в която възрастта не значи нищо!