Коледните празници са на прага ни и усещането за бляскавост ще остане поне до Новогодишните празници, а защо не и по-късно, до Йорданов ден. След него традицията ни позволява вече да махнем украсата.
Тъй като се грижим за задълбочаван на разбирането за цветовете и светлината, не можем да отминем този празник, който се върти около избухване на сетивата във всички посоки и светлина струи отвсякъде.
Всяка година гледаме и слушаме за “тазгодишната тенденция в коледната украса”- в класическо червено, златно, “опушено” и дори черно. Всяка година се намира и някой, който да напомни,че видът на добрия старец е плод на една супер успешна рекламна кампания и оттам – Кока-Кола е виновна за всичко. Вместо да цъкаме с език пред тази мащабна “конспирация”, предлагам да се запитаме защо този рекламен образ се вписа за нула време в образността на един от най-големите християнски празници, бързо откъсвайки се от продукта и превръщайки се в символ.
Ние няма да дискутираме самия образ, което си е истински гъдел за хора с вкус към психологията и културологията, а ще се спрем върху цветовете. Тройката червено-зелено-бяло.
Ние българите нямаме нужда да ни се обяснява надълго и нашироко жизнеутвърждаващата комбинация бяло/червено. Заредени сме по рождение с усещане за мощната жизнена сила,, съчетана с чистота на помислите и действията.
Началото на всичко е червено, това е началото на Новата година, белязана от 2017-тото Рождение на божественото дете Иисус, това е началото на новогодишните празници, които завършват с календарното отбелязване на поредната Нова година. Червеното е зараждащата сила, за да се роди и Новото Време, да започне Нов Цикъл, да подновим усилията в делата, които вече сме подхванали…… Червеното е атрибут на царската власт. Учудващо ли е тогава, че облечения в червено Дядо Коледа шества по света в умовете и сърцата на деца и възрастни и….е така добре приет от всички християнски деноминации. С червени ботушки потропва дори комунистическият Дядо Мраз – царският цвят е станал и цвета на париите.
Зеленото, за което вече сме говорили, а през 2017 ще имаме поводи да говорим още, е най-разпознаваем цвят за лечение чрез природата. От билколечението до лечебните и зареждащи разходки сред природата. В Европа има удивително разнообразие от иглолистни вечнозелени дървета, разпространени от най-южните до най-северните части на континента. Присъствието на бодливото зелено дръвче е и обещание за свежест и надежда, и отглас на присъствието на световното дърво от езическите времена, което е свързвало небесния , земния и подземния светове. Чрез коледното дърво празнуваме зимното единение на трите свята и присъстваме на раждането на новия цикъл.
Третият цвят е по-скоро фон, на който се разиграва драмата на празника на светлината. За основните значения на бялото сме говорили, затова можете да погледнете в другите статии тук. В зимното бяло и неговото присъствие в празниците има и един чисто човешки, земен елемент. Това е все по-силно присъстващата радост от снега и здравия зимен студ. От позицията на жители на 21 век ние наистина можем да се радваме на студа и леда. Това е част от гордостта ни на хора, приспособили живота си така, че страховитата зима вече да е източник на радост и наслада – естетическа и преживелищна. Може би една от най-сериозните демонстрации на цивилизацията е “опитомяването” на зимата. Това е една от многото причини снежно бялото да е фон и спътник на коледните цветове.
И така в един рекламен образ има толкова много символика и внушения в най-разнообразни посоки, че е олицетворил Голямото Добро Нещо, което поне веднъж в годината стопля живота на всеки, който си е дал труда да го забележи.
Нека да бъдат светли празниците и мъдростта на зимата да ви подкрепя през цялата година.