Добре дошли в света на “Неудобните роднини на Психологията” – новата рожба на студио ШЕН, която очаква трепетно своето отпечатване в книжен и електронен вариант.
Потопи се в предстоящото с малка част откъси и очаквай скоро повече информация относно книгата, чиито автор е Аура-Сома магьосницата ни – Марина.
А сега..
Да започваме!
Наблюдавайки собствените ми клиенти и опитвайки се да насоча към удачните терапевти мои близки, на които по ред професионални причини не бих могла аз да помогна, забелязах едно сходство. Никой не умее да бъде клиент на психо-душевната помощ.
Страдащият човек знае как и защо най-общо емоционалният му живот и мислите в главата му могат да променят решително качеството на живота, въпросът е така нареченият здрав дали също го знае.
…………
Отношението ни към нас самите, към нашата душа-психика е било винаги двойствено. През хилядолетията започнало бавно и мъчително опознаване на това, какво е да бъдем хора, да бъдем себе си и да разбираме другите. Успоредно с това познание се загнездила и идеята, че каквото и да разберем по тези въпроси, то трябва да остане достояние на малцина.
……………
Ако се доверим на неврологията, нашата нервна система и основни поведенчески модели са същите, каквито са били у нашите непосредствени предци Разумните Човеци от късния неолит. Нищо не се е променило във физиологията ни, но в хилядолетията много са се променяли начините, по които ние сме разглеждали от какво са съставени и как функционират душите ни. Всеки отговор е бил правилен за епохата, в която се е родил. В добавка тези отговори са вършели работа.
……………
Преживяванията ни много приличат на течността в шишенцето с надпис “Изпий ме”. Тъй като Алиса е дете, авторът милостиво й е спестил преобладаващия горчив вкус на живота. Хората с които съм работила в студиото ми, както и всички останали, които търсим помощ от терапевти, за дълго пребиваваме в състоянието на отпили от шишето и отхапали от гъбата. Някои преживявания ни карат да растем, а други – да намаляваме. Важното е да се престрашим да направим първата крачка.
…………….
Колкото и да са чували или чели, те (клиентите на терапии и на Аура-Сома в частност) често ми задават един и същ въпрос, който звучи с вариации така: “А това помага ли?” , “Говорим за символи и метафори, но всичко това как помага на зациклянето ми?” А още по-често чувам: “Тези неща са много далече от мен, но са ми много интересни.”
……………….
“Искам да знам повече. Аз вярвам в психологията.” Точно това твърдение срещам непрекъснато под най-различни форми. То съдържа целия проблем, заради който е написана тази книга. Изречението на смутените ми клиенти, че вярват в психологията е точно толкова абсурдно, колкото това на учените, че вярват в науката. Не ми е ясно как се случва вярването в природните закони, как и дали можем да вярваме в това, че реките се вливат в моретата например.
……………..
Различните видове клиенти, любопитни и любознателни хора правят задачата ми много трудна. На първо място е необходимо да говоря за старите изкуства така, че да подчертая очевидната им връзка с науката психология и практиката на терапията. Тази трудност налага една совалка между минало и настояще, която съм се опитала структурно да впиша в разказа. Всяко древно изкуство на душевно-психичната промяна представям с кратък исторически преглед; след това го разглеждам веднъж от позицията на самите практици на това изкуство и втори път от гледната точка на съвременните разбирания на науката.
………………..
Втора трудност идва от самата материя на изкуствата на древността. Колкото и да е парадоксално, като присъстващи думи ги откриваме навсякъде. Във всяка електронна или друга медия има късче астрологична сводка. Думата алхимия е често употребявана, дори и в ироничен смисъл, а шаманите, особено ако са политически или икономически, са добре дошли във всяко магазинно предаване. Тези думи са се превърнали в метафори. Освен това никой не обяснява едно и също нещо ли са алтернативна, природна и традиционна медицина. Противоположни на класическата медицина ли са и ако не – защо. Когато се заговори за кабала всички се сещат за Мадона и до там спира осведомеността им, освен ако наблизо няма някой всезнайко, който да обвини кабалистите и евреите за всички световни беди. Имам роднини евреи, които изобщо не са кабалисти и не си ги представям да са толкова могъщи, че да сриват финансови пазари, докато въздигат поредния тропически ураган. Също така познавам кабалисти, които само могат да си мечтаят да бъдат евреи, но се занимават упорито с изкуството си и са така добри, сякаш са родени по бреговете на Йордан. Най-сетне, когато стане дума за вълшебни приказки, се сещам за кохорти възмутени родители, които смятат, че ако четат Снежанка или Малечко Палечко в оригиналния им вид, ще превърнат децата си в серийни убийци или поне ще им докарат кралимарковски стрес, защото според тях това е предполагаемият резултат от приказката за юнака, що бозал двадесет години. Като вземем под внимание факта, че тези приказки съществуват от столетия, а са ни разказвани и на нас, не съм сигурна, че искам да разбера кое от двете следствия тези родители смятат за вярно: че бабите и дядовците им са свирепи психопати или , че децата им са кръгли тъпаци.
…………………..
С други думи в тази книга ще говоря за онова, което е пренебрегвано, подигравано, отхвърляно и отричано по всякакви нелепи причини, но е продължавало да съществува по един жилав и безцеремонен начин до днес. Време е да го преосмислим.
………………….
Много старателно съм се опитвала да не употребявам думите “окултно” и “езотерично”, когато говоря за която и да е практика или изкуство в тази книга. На първо място, защото това са дълбоко компрометирани понятия. Науката се ужасява от тях и всяко тяхно споменаване придава на научните текстове несериозност в пряк и преносен смисъл. От една страна се задава неудобният въпрос: Защо изобщо някой се (или ни) занимава с такива неща? В добавка всеки езотеричен или окултен феномен е лишен от правото да се нарича факт и наличието му лишава от смисъл и тежест всякакъв по-сериозен текст. На второ място причината е в мен. Въпреки, че очевидно приемам парадигмата за енергийна взаимосвързаност на живата и нежива материя, не мога да приема сериозно фраза като “окултна наука”; или някой “сериозно” да “преподава” известни само на него езотерични практики, които е …. прочел в книга с многохиляден тираж. Избистрянето на понятията е хубаво да започне с въпроси.
…………………
В една група съм събрала астрологията, алхимията, кабала и вълшебните приказки. Нарекла съм ги класически, защото те имат постоянно присъствие на европейската сцена от хилядолетия насам. Наричам ги изкуства, защото така са били наричани още във времената, когато са били създадени и развивани. Те са подобни на литературата и музиката, защото имат своя структура, а в допълнение притежават и естетическа образност.
Класическите изкуства за промяна на душата-психика образуват определено деликатна група. Факт е , че ние нямаме уважително общо наименование за тях. За сметка на неуважителните такива, които варират от шарлатанство до ерес. Най-мекото е, че са измишльотини и бабини деветини, което ме навежда на мисълта защо точно деветини, а не половини, но поне с балканска нумерология няма да се занимаваме. Няма смисъл да се правя, че тези негативни определения не съществуват. Съществували са, съществуват и днес. Подобен негативизъм откривам и при разглеждането на традиционните лечебни системи. Изглежда все пак враждебността пред непознатото, каквото са традиционните медицински системи на Китай или Индия, отстъпва пред необходимостта да се запазва здравето на хората и през ХХ и през ХХI век. Различните по народност традиционни медицински системи са си спечелили място в културната съкровищница на света и за тях ще разказвам отделно.
Не така стои въпросът с астрологията, алхимията, Кабалата и дори вълшебните приказки. Тук отрицанието е войнстващо. То се отразява както виждаме на първо място в това, че ние днес не знаем как да ги наречем . Общото им наименование би трябвало да е така измислено, че да подчертава тяхната ненаучност (което не е непременно лошо качество), а от друга страна да уважим интелектуалните усиля и красота в тях. Затова отново избирам да ги наричам изкуства.
Тези изкуства имат една обща много важна особеност. Въпреки, че съдържат доста видими и невидими разлики, те имат и общи черти. Добре е да започна с общите им черти, за да мога в последствие да премина и към по-детайлни разлики.
Основното им качество е, че не са лечебни системи. Те не са измислени, нито са произлезли от необходимостта да се опазва здраве или живот. Във времената, когато са били създавани и са процъфтявали, тези изкуства не са имали нищо общо като замисъл с терапевтичната идея. Терапевтичната им възможност се разкрива от древните едва след като са открити. С други думи не лечението на каквото и да е накарало хората от древността да развиват астрология, алхимия и Кабала. Веднъж създадени, в последствие разкриват и сериозни лечебни възможности. Тези открития на духа и душата-психика имат много дебела допирателна, но само допирателна, с религията. Те разглеждат от различни ъгли, но със сходни инструменти божието мироздание и най-вече мястото на Човека в него. Астрология, алхимия, Кабала си служат с мистични елементи (огън, въздух, вода, земя и други ); описват астрономически обекти (планети и звезди) и ги свързват с антични божества или други библейски не-земни същности.Тяхната способност да влияят върху душата-психика се е считала за очевидна до средата на Х!Х век, когато възниква науката психология. Една от първите й задачи е да отреже правото на тези изкуства да се намесват в манипулацията на душата, която вече става психика. Едва в малко по-късен етап, след появата на говорните терапии, започва плахото поглеждане към тези изкуства, вече в ролята им на удобни терапевтични метафори. Тези въпроси съм разгледала и съм се опитала да проследя в частите, посветени на всяко едно от тях.