Историята на моята първа среща с Аура-Сома и как реших да се занимавам с това.
Да бъда цветотерапевт е любимата ми професионална роля!
Не винаги обаче съм била такава. До 2006 не съм си представяла, че бих се занимавала професионално с душевно/психична терапия. По това време единствено бях влюбена в хомеопатията, а за алтернативни методи на лечение и енергия дори не бях чувала. Моята хомеопатична лекарка ми предложи да отида на Аура-Сома сеанс. Според нея това би било интересно преживяване, което да ми даде нова перспектива към моя живот.
В последствие тези думи се оказаха съкрушително точни.
Може 2006 да изглежда вече толкова отдавна, но все пак е в XXI век. Вече имаше свободен достъп до интернет и аз, като един човек, който въобще не обича изненадите, се зарових да чета… за да разбера какво е това нещо на което ми предстоеше да се подложа.
Ще си призная: не бях особено впечатлена. Разгледах цветните неща и дори не обърнах внимание, че това са бутилки. Реших, че моят любим цвят го няма. Ако ме питате, кой пък е този цвят, който го няма в огромната Аура-Сома палитра, ще си кажа – блестящото графитено сиво. Впрочем такъв цвят и сега не присъства в Аура-Сома, но това изобщо няма значение за терапевтичната й стойност.
На следващия ден отидох с огромни резерви на сеанса. Когато обаче седнах пред стелажите с бутилките, просто онемях. Главата ми се изпразни от мисли и се изпълни единствено и само с безкрайно удивление. Повечето неща от този първи Аура-Сома сеанс съм забравила. Забравила съм какво ми е говорила терапевтката, забравила съм коя бутилка бях избрала на четвърта позиция. Винаги обаче ще помня първите три, както и усещането, че камбана бие в главата ми, докато ги гледах и подреждах.
Плаках.
После не бях на себе си известно време.
Е, все пак имах възможност да проявя най-неприятната страна на слънчевия ми знак, като не се вслушах в професионалния и добронамерен съвет на терапвтката, коя точно бутилка да си взема. Самонадеяно аз си избрах една от първите три. Тя и до днес е бутилката на душата ми. Тогава обаче се нуждаех от другата бутилка – от терапевтичната. Прибрах се у дома, дълго гледах хипнотичната стъкленица, после станах и отидох до терапевтката, за да си взема втората, която исках. Тя, едва ли е за учудване, също не беше терапевтичната. Вироглавието ми не би впечатлило, който си е имал работа с нахъсан Овен.
От днешна гледна точка мога да заключа, че направих грешка. Цветът, който избрах (напълно забравяйки моето сиво) ми помогна да се възстановя от болезнени преживявания, да се събера. На практика обаче се получи така, че “заобиколих” болката, а трябваше още да я “изследвам”, за да мога да преразгледам причините за съществуването й. Предпочетох да избягам, вместо да се сблъскам с проблема, ако и да не го реша, поне да го опозная и когато се появи отново, да го посоча мислено с пръст: “знам те, познавам механизмите ти и няма да ти се поддам”. Но не го направих. Не се възползвах от възможността, която цветовете ми предоставиха.
Така, на свой гръб, научих първия важен урок от терапевтичната система Аура-Сома: Цветовете облекчават преживяванията, но е по-важно да се ползват правилните цветове, а не приятните. Правилните цветове активират и подкрепят необходимото, което не винаги е приятното, но вярното. Провокират ни да се доверим на себе си.
Това се случи през юни 2006г. Оттогава започна едно дълго пътуване. Не само обучително, но и географски и духовно. От 2006 съм избирала многократно измежду цветовете и комбинациите на Аура-Сома, като винаги следвам лечебните им насоки. Блестящото сиво на графита е все още мой любим цвят, но не мога да си представя света без цветовете. Те смекчиха ръбовете на характера ми и подсилиха опорите му. От неизбежната дидактичност на историята ми помогнаха да прескоча към състрадателността на психотерапията.
Хомеопатът ми се оказа права. Дадоха ми нова перспектива не само към моя живот, но към живота въобще.
Питат ме не ми ли омръзва, не ми ли е досадно..
На кого му омръзва да гледа дъгата и някога ще спрем ли да се опитваме да я докоснем?