Защо да не избягаме за малко от научните ограничения и да обърнем поглед към нещо, което е ново и непознато за нас, интригуващо, но също и поразително точно в описанието на човека и неговото поведение. Нещо, което може да се сметне за магическо и дори гадателско, обаче си служи с толкова много математика, че дори математици и физици го намират за очарователно.
Това е китайската астрология. Колкото и невероятно да се струва на някого, най-маловажната част в нея е до болка познатият ни животински 12 годишен цикъл. Това е единственото нещо, което ние тук на запад удостояваме с внимание. Ако знаем дали сме родени в годината на Плъха или Козата, смятаме че сме достатъчно осведомени. Да знаем, че сме родени под знака на Плъха обаче е точно толкова информативно, колкото би било да знаем, че сме родени някъде през септември или края на август.
Китайският календар преплита космически големи и малки цикли, които определят вида на животното и вида на елемента, но също астрономически цикли като използват еднакво усърдно лунния и слънчев календар. А отделят голямо значение и на часовия цикъл, който е най-къс, но парадоксално повтаря 12 годишния животински в китайските двучасия.
И така годината, месецът, денят и часът съставят скелета на китайския хороскоп. Неговото изпълване с информация обаче зависи изцяло от мистичните елементи, от които китайците вярвали че е съставена вселената.
Ще е полезно и дори приятно да се прехвърлим за момент към условно наречената западна астрология, за да видим къде има прилики и разлики. В нашия край на света нямаме особено отношение към това, дали разглеждаме 1349, 1350 или 2025 година. Ние подреждаме годините и вековете линейно , не ги поставяме в по-големи или по-малки космически цикли. Следователно не сме изработили специфично обозначаване и символика за всяка година. Тя просто няма да се повтори и подобно действие е ненужно. 
Все пак има една вратичка, през която можем да получим нещо подобно на повтаряемостта на годишни животни и елементи като в източните календари. Подходът би бил нумерологичен. 1349 та година се свежда до числото 8, 2024та също. Нумерологията обаче е отделна езотерична дисциплина и нейните изчисления могат да обогатят смисъла в един хороскоп, както го прави Гал Сасон, но съвсем не са нужни за съществуването му.
В астрологията си китайците използват както лунни, така и слънчеви месеци. Седемдневната седмица на западния свят е основана на лунния цикъл, едновременно с него използваме и слънчевия 12 месечен цикъл и те имат своето значение в западната астрология.Така е очевидно че и двете системи се вълнуват еднакво от движението на Слънцето и Луната.
Другата цикличност с огромна важност за всички астрологични системи е часовото разпределение на деня. Ние имаме 24 часа, разделени в астрологията на 12 двучасия, които се владеят от определен зодиакален знак. Китайците имат 12 двучасия които също се владеят от животински зодиакален знак от кръга на 12те годишни животни.
Подобията са очевидни и няма как да е по друг начин, защото съществуването на астрологията е възможно именно защото има повтаряемост, цикличност във времето най-общо казано, което позволява да се наблюдават природата и хората така, че да се оформят определени техни характеристики.
Извън тези любопитни съпоставки, различията са нещото, което има значение. Ние силно се вълнуваме от точния до минута час на събитие, което трансформираме в точен до минута градус върху графиката на хороскопа, представляваща окръжност. Така определяме супериндивидуалния (и все пак цикличен) асцендент за изграждане на хороскопа. Китайците също се вълнуват силно от часа, който обаче служи за пресмятане на символите в тяхната графична система, която няма нищо общо с никоя друга по света.
Разликата между китайската и западната астрологични системи е принципна. За нас под астрология се разбира хороскопът и буквалното значение на думата – наблюдаване и интерпретация на промените във времето. За китайците астрологията е интерпретация и наблюдение над промените на материята.
Затова те не чертаят хороскоп, времето, само по себе си не ги вълнува. Те искат да знаят не просто кога се е случило нещо, родил се е човек, животно, случила се е случка, появило се е чувство или действие. Те искат да знаят от какво е направено то.
Така стигаме до втората важна съставка на китайската астрология след определяне на времето. Определяне на елемента. Всички древни общества са считали, че вселената и обитаващите я същества са изградени от няколко мистични елемента. Те са мистични, защото не са точно явленията и материалите, на които са кръстени, а защото съдържат еманацията на тези явления и материали. В нашия край на света това са огън въздух, вода и земя. За китайците са вода, дърво, огън, метал и земя. Освен градивни елементи на космоса, това са градивните сили на зодиака във всяка култура. Китайците обаче ги приемат като първостепенни в астрологичната си система. Тази уникалност е отразена в нейната графична специфика. Вместо да чертаят окръжности, китайците използват две прави линии. Едната е непрекъсната, а другата е прекъсната. Тези две линии изразяват идеята им за двете енергии ин и ян, които съставят на практика всичко. Поставени една над друга, двете линии образуват бинарен код, който силно вълнува математиците, изследващи китайската астрология. По-важното обаче е, че двете линии са комбинирани в 8 групи по три. Тези групи по три хоризонтални линии представляват пълната комбинация от прекъсната и непрекъсната линия. Наричат се триграми и са базисната структурна единица в китайската астрология. Двете основни триграми се състоят от три хоризонтални непрекъснати и три хоризонтални прекъснати линии. 
Останалите са техни производни. Осемте триграми си имат имена: земя, планина, небе, гръмотевица, езеро, вятър, огън и вода. С изключение на водата и огъня, всяка триграма представлява един от елементите в неговото ин (податливо и меко) и ян (устойчиво и твърдо) състояние. Освен тези, имат и други характеристики. Всяка триграма обозначава член от семейството: майка и баща, три дъщери и трима синове. Очевидно най-малката социална единица, нуклеарното семейство, е било най-важна и преди хилядолетия. Така идеалното китайско семейство се състои от тези осем члена. Китайската астрология се състои в това, за всеки човек, създание или явление, да се открие неговата комбинация от елементи, да се разбере от какво е направено то, защото това определя функционирането му в света.
От всичко изброено до тук става ясно защо въпреки, че въпросите, които хората задават на китайските астролози и на западните са едни и същи, получават различни отговори. Различните отговори, които дават китайските астролози, ще покажат защо има хора, като нас в студио Шен, които предпочитаме техните напътствия.
Да вземем най-прост въпрос, който Марийка задава на своя астролог. Дали Иванчо я обича. Западната астрология каквото и да формулира, то ще се върти в крайна сметка около едно да или не. Да, ще я обича (или не) и това е видно от… изброяват се сигнификатори.
Китайската астрология няма да отговори с категоричност, а ще предложи решение. Ако Марийка направи тези неща, по този начин, то тя ще е постъпила правилно и затова няма нужда да се съмнява, че Иванчо я и ще я обича.
Конкретният отговор на западния астролог изглежда привлекателен. Той съдържа част от истината или истината в някакъв конкретен момент, но не ни казва как ще се стигне до този финал, какво ще струва на човек да го постигне. Китайският отговор изглежда по-обезкуражаващ, но всъщност учи на стратегия за решаване на проблеми, за дълготрайно уреждане на въпроса, чийто финал е едно конкретно да.
Китайският подход се явява носител на стратегия, дава възможности и придава смисъл. Показва как да се поправи сгрешеното и да се върви към постигане на целите.
Това важи за китайските гадателни системи като цяло. Те са ориентирани към човешката активност, към общуването и социалните връзки, защото така човек умело може да управлява средата си.
Западната астрология залага на фактите, които могат или не могат да се случат. Тя се стреми да фиксира резултата, а не пътят към него. В този смисъл китайската астрология е повече ориентирана към процесите, а западната към фактите.
Афинитетът към душевно-психичното е очевиден за целия Изток от Индия до Япония. Дали за това допринася перманентната гъстота на населението, съчетана с никога не стигащи ресурси или има други антропологични причини е интересен и съвсем различен въпрос.
Връщайки се към астрологията, трябва да поговорим за нещо, без което тя не може да съществува. Планетите. В западния зодиак характерът на планетите е подчинен на гръко-римските им божества управители. Китайците съвсем не ги свързват с божества, а с градивните елементи на космоса, за които говорихме. Те вярват, че всяка планета се състои от съответния мистичен, подчертавам мистичен елемент. Какво ще рече мистичен елемент? Ако човек е болен от треска и изгаря в постелята, древният доктор е смятал, че в него има прекалено много огън. Нали не мислите, че Хипократ си е представял истински огън в тялото? Той и колегите му са имали предвид горещината, като еманация на елемента огън, а не физическото явление.
Подобно на това и китайците смятали например планетата Венера за метална, вероятно заради силния бял отблясък на нощното небе и я наричали Великото бяло. От друга страна Меркурий, който е безбожно изпечен от лъчите на слънцето е смятан за водна планета, защото се е виждал като черна точка на фона на слънчевия диск. Ние днес знаем това благодарение на космическите телескопи, които точно така виждат планетата, но не и при наблюдение от земята.
Сатурн се е смятал за земна планета, но не в смисъла на почва или скали, а в смисъл на планета носеща твърдост, граници и солидност. Но може би са знаели за пръстените му, които са изградени от лед и космически прах, които “удържат” планетата? Юпитер е особено интересен. На него е причислен елементът дърво. Ние днес знаем от възможно най-ясните снимки, че газовете на планетата светят в зелено и лилаво, но дали са знаели за това китайците? За тях Юпитер носел разрастване, процъфтяване, уголемяване и подкрепа, все белези на растителния свят.
Откъдето и да го погледнем китайската астрология е много сложно нещо. За удобство и поради цикличността й , китайците печатят годишни алманаси с точното съдържание на елементи и комбинации вече хилядолетия наред. Така всеки грамотен китаец може да направи най-обща справка за благоприятните обстоятелства за всяко свое начинание.
В крайна сметка виждаме, че това, от което е съставена астрлогията, не е по-различно на изток и на запад. Различията идват от културната среда и светоусещането, тоест от тълкуването. Ще завърша с това, което посочих няколко пъти. Голямото предимство на китайската астрология не е в точното предсказване на някакъв факт, а в предлагане на точната стратегия за постигане на целите във всеки един момент. За психолозите и двете системи имат своето значение. Западната е постигнала съвършенство в описването на личността, а източната – в описване на поведението. Ако се комбинират, може да се получат удивителни резултати.