В интернет пространството има една – две публикации за Ани Безант, но нито една не разглежда един интересен аспект от работата ѝ, който е много близо до това, което наричат “нова парадигма в науката” и за което до сега сме писали доста.
Много кратка биографична бележка е от голяма полза, за да разберем как и защо тя се е насочила, освен всичко друго, и към интереси в областта на физиката.
Ани Безант е една поразителна жена, за която си струва да разкажем.
Тя е родена през 1847 и умира през 1933г. Има късмета да живее в един удивителен исторически период, който може би няма да се повтори – края на 19 и началото на 20в. Време, в което сякаш възможностите пред човечеството са безкрайни, всичко предстои да се открие, всичко е възможно, тайните на вселената са на един косъм разстояние. Човешката хегемония се разгръща.
В тази превъзбудена епоха Ани Безант прави от своя живот една магия, достойна за холивудски продуцент. Тя е свободомислеща, независима личност, противоречива викторианска феминистка (да не забравяме, че правата на жените се извоюват точно в този период), международен лидер на теософското общество, антиимпериалистка, фабианска социалистка, неомалтусианка – ако се заровите зад значението на всяка дума, ще откриете че не бихте я различили от една модерна жена с ясни възгледи за света, съвсем подобни на нашите днес.
Ако обаче искате да разберете, защо това ни се вижда страхотно, си спомнете филма за Шерлок Холмс с Робърт Дауни-Джуниър – ето за тази епоха става дума.
Биографията й сякаш започва едва , когато решава да се разведе със съпруга си Франк Безант – енорийски свещеник. Шест години подължава изключително нещастният им брак, в който тя се чувства освен нещастна като съпруга, и със задълбочаваща се криза на вярата. За да търси работа и издръжка се връща в Лондон, където бързо се превръща във важен писател и оратор за социалистическите, феминистки и свободомислещи кръгове. Национална известност придобива, след като става център на два скандални за времето си случая. Замесва се в съдебен процес за разпространяване на литература, за която днес бихме казали, че се отнася до семейно планиране и висока полова култура – тоест за предпазване от нежелана бременност – абсолютно скандално за викторианска Англия. Другият случай е гръмкото дело, което води за попечителство над децата си – съдът позволява да се грижи за дъщеря си (малоценното женско потомство б.м.), но е отнет сина й , който е даден на бащата – свещеникът Ф.Безант.
През 1878 Лондонският Университет учредява за първи път стипендии за жени. Ани се записва и взима успешно изпити по ботаника и животинска психология, но се поваля на изпита по химия. Напуска университета без степен, защото остава убедена, че преподавателят по химия нарочно не я пуска, заради скандалната ѝ слава. Тя се замесва и активно участва в дебата срещу вивисекцията с научни цели – нещо, което и днес е актуален етичен проблем и всички организации за защита на животните се обявяват за забрана на жестоките експерименти с животни. Тя застава твърдо зад теософското убеждение, че жестокостите спрямо животните – считани за нисши създания – не могат да бъдат оправдани от науката и смята, че емпиричният и позитивистки подход разрушават връзките в природния свят, в името на науката.
Тези нейни схващания виждаме днес в мащабните екологични движения и издигане на новата научна парадигма.
Ние няма да говорим за обществената и политическа дейност, която тя върши с огромна енергия, и тази дейност в крайна сметка има огромно значение за борбата на Индия за независимост. Само ще споменем, че не кой да е , а самият Ганди е силно повлиян от нейната обществена работа и идеи, след което самият той стъпва на тази писта. Но, казахме, че няма да говорим за това, а и повечето текстове, посветени на Ани Безант засягат точно тази сфера от дейността й.
Ще говорим за един проект, който тя започва, заедно със свещеника Чарлз Ледбитър, за ясновидско проучване на атома.
Идеята за атома, като неделимата градивна частица на материята, не е от 19в., но едва когато е формулирана от Джон Далтон през 1803 започва нейният нов живот в индустриализиращия се свят. Нютоновите закони въодушевяват викторианците да мислят, че както материята, така и животът, могат да бъдат обяснение с атомната теория и със законите на термодинамиката. Онова, което не би могло да се обясни с тях – например електричеството или светлината – намира обяснение в теорията за етера. Научните открития буквално валят – рентгеновите лъчи, електрона и отрицателния му заряд, радиоактивността. Каквото и да се случвало обаче, атомът, според изследователи на периода (…) си оставал една обезпокоителна и дори мъчителна енигма.
Жестоките им усилия да разгадаят какво е това нещо, са били сериозно възпрепятствани от липсата на инструменти и уреди, с които да наблюдават пряко микро-материята.
Точно тази ситуация била въодушевяваща за Ани Безант и нейния сподвижник Чарлз Ледбитър. Те решават да започнат свой проект, в който с окултни средства и ясновидски способности да извършат наблюдение над атома.
Тя защитава идеята с това, че науката е стигнала до място, отвъд което не може да премине (и в голяма степен е права, защото изследванията на елементарни частици изискван ни повече ни по-малко от супер специални условия – да се пресъздаде първичната космическа материя в земни условия). Тя пояснява, че деликатното астрално виждане не е по силите на всеки, но то е единствената човешка способност, която може да “пробие” в света на невидимото.
Подобно твърдение, поставя окултизма като фундаментална наука, измествайки физиката. Трябва да се признае, че в стремежите си да изучават окултно атома, Безант и Ледбитър не са водени само от това, да натрият носа на физиците. Това е част от техния личен поход в търсене на тайните на вселената и смисъла на живот.
Истината е, че в онзи момент от развитието на науката и техниката, тяхното твърдение не е звучало така безумно както днес ( а физиците днес знаят, че макар и откриването на много субатомни частици, това продължава да не носи отговор на въпросите от времето на Безант). Теорията за етера е била (и още е ) в съзвучие с езотеричните схващания на цивилизациите от Далечния Изток. Етерът е материя, която е мистична по природа. Познат е и на европейците чрез философията на древна Гърция. За теософите, към които спадат Безант и Ледбитър, той е следващо ниво на съществуване на природата, Логосът и одухотворена материя. Вярна на принципите си, Ани Безант не слага този феномен в мъжки род, а го определя като функциониране на сили и енергии, които формират и движат вселената.
Тя твърди, че етерът не е някакъв флуид, както смятали физиците, а е видимо нещо, което се наблюдава в сеансите по ясновидство на атома, и той обгръща всяка частица вътре в него и около него. Ясновидските сеанси го наблюдавали като нещо, подобно на вълново поле, с висока честота на вибрация.
Безант и Ледбитър изследват няколко химични елемента с ясновидски сеанси и оставят интересни описания на структурата им, като не пропускат да отбележат, че елементите и техните атоми се държат като живи същества с емоции и характер. Не на последно място те твърдят, че обектите на наблюдение реагират на наблюдателя, наблюдаваното е функция на самия процес на наблюдение.
Тези изследвания са изключително интересни и показват, че древните езотерични практики и теория имат начини да бъдат свързани с модерната наука. И най-вече, че това е бил възможен паралелен подход за изучаване на вселената, подход, който не обезчовечава науката и не превръща планетата единствено в ресурс, който може да бъде просто употребен.
Те показват и една жена, която е била истинско въплъщение на желанието светът да се превърне в по-добро място, планетата да се усети като роден дом за всички нас.