Искам да ви предложа един по-различен поглед върху качествата на годината на Жълтото Куче. Предсказания и гадания за това какво ще се случи или н можем да намерим с едно щракване на пръста. Тук искам да обърна внимание на вътрешната динамика на кучето и жълтото като символи – каква човешка опитност обобщават и на каква енергия отварят вратата.
Кучето се смята за най-верен приятел на човека. Човешкото битие някак си е свързано с него. Китайските мъдреци имат интересен поглед върху кучето – смятат го за роден песимист, същество което е постоянно под тревога. По тяхно мнение то ,поради факта че е постоянно в служба на някого, не може да потъне в себесосъзнаване, да разбере себе си. За него животът е просто миг, в който служи, и той на свой ред е само преход към друг миг.
Според източните легенди кучето е орисано да се скита между световете в тревожния здрач, свързан с тъмната страна на душата. То е роден страж, живее за да защитава. Често иска да изрази отчаянието, в което плува- казват китайците – но човекът е глух и не откликва на мълчаливия му призив. Хората не разбират езика на кучето и затова то живее без да получи разбиране.
Можем да кажем ,че това е валидно и днес, макар да си мислим, че знаем много повече за кучето, от нашите прадеди.
През деня кучето е спокойно и си почива, но нощно време става проводник и съпровожда до невидимия свят. То е свикнало да понася тази тегоба – да е част от сянката, от тъмнотата и подземното царство. В Книгата на Мъртвите кучето съпровожда душата в печалния й път и затова можем да го видим да вие към луната. Те са спътници на богинята на Луната, а също и на вещерите, маговете и присъстват на всички магически заклинания, за да поемат враждебни магически сили.
Кучето е странно същество. Човекът го е подчинил, отнел му е свободата, сложил му е намордник, а то продължава да го защитава дори пред боговете. То си остава верен спътник. Поради това и китайските мъдреци са сложили кучето в календара и са го дарили с най-добрите качества, които можете да срещнете у човека. Кучето, разбира се, завижда на Дракона за късмета му, а и на Овцата за умението й да се вписва в обществото, поради което можем да останем с чувството, че е песимист и се оплаква. То дочаква своя звезден момент в края на краищата, но въпреки това не успява да се избави от тревогите си.
Интересно е да се отбележи една странност, по която българите се приличат до някъде с китайците – имената, които дават на кучетата обикновено са чужди, а китайците никога не ги кръщават с имена на хора от собствения им език.
Тази съвкупност от странни качества правят кучето същество едновременно близко и непознато. Независимо дали ги обича или се страхува от тях, човекът във всички случаи не е безразличен към тези животни.
Един астролог казва, че котката ни учи на безусловна любов. Бих пояснила, учи ни да даваме безусловна любов на същество, което е самодостатъчно и просто благоволява да ни допусне в света си, заради чисто естетическо преживяване.
Но на какво ни учи кучето – струва ми се на това, да разберем отговорността да бъдем обичани. Дори когато се отнасяме жестоко към него, то ни следва и ни дава вярност. Може би точно през кучето човешкото същество се е запознало с морала.
Към тези особености, върху които си струва да се замислим в годината на Кучето, трябва да се прибавят и още важни детайли. Тях внася жълтия цвят, който описва особеностите на земното жълто Куче.
Жълто – цвета на интелигентността и комуникацията
Жълтото свети като фар пред очите ни. То се вижда, не може да бъде пропуснат и показва щастието си отдалече – да го видим и чуем. То е непрекъснато заето с работа и има силните инстинкти на дете. Жълтото просто извиква “избери ме” – цвят който съживява, енергизира и кара стъпките ни да олекват във весели подскоци.
Жълтото е подправката на живота. Нетърпеливо е и предизвиква да се променяме. Широките социални връзки, множеството възможности и големия брой интереси се стимулират от него.
Това обаче върви в комплект с непостоянството, прескачане от тема на тема и от интерес към интерес, нещата се приключват с повърхностното преживяне, а дълбокия интерес се отавя за друг път.
Жълтото е жонгльор и перфектен балансьор между различни гледни точки и възможности.
В митологията жълтото е цвета на Хермес/Меркурий, богът-вестител и посредник между боговете. Той управлява всички форми на общуване. Ние се свързваме с жълтото когато се изправяме пред решения, когато трябва да преценим ситуация или да измислим нов рекламен надпис.
И все пак, какво можем да кажем, като ориентир за доброто протичане на енергия, в тази година?
Залагайте на приятелствата, градете широка мрежа от социални връзки, без да очаквате непосредствена облага. Бъдете в помощ. Не се страхувайте да проявите емпатия, да бъдете загрижени. Не е необходимо това да става с убийствено сериозна физиономия. Приятелството е най-предизвикателно точно, когато трябва да покажем радостта си от успеха и щастието на друг. Кучето е животно, което доброволно е избрало да се постави в зависимост от друг, от друг човек – съвсем не непременно по-силен. Може би в тази година трябва да се замислим за хората които ни дават подкрепа – какво губят и от какво се лишават, за да бъдат приятелите, от които имаме нужда. Може би трябва да им предложим едно чисто “кучешко” решение – жизнерадостна обич, стимулиращи преживявания, които да ни обогатят с емоции, но и с познание – за света и за самите нас.