Великата богиня в образа ѝ на момиче
На първо място ми се иска да припомня ролята на момичето във фолклора, докато е в (пред)пубертетна възраст. Тя вече не е дете на относително „безполова“ възраст , но не е и девойка за женене. Нека не забравяме, че момиче на 15 години вече е било готово за брак и често пъти точно това му се е случвало, следователно тук става дума за момичета на възраст между 12 и 14 години. В нашия фолклор най-разпознаваеми са лазарките, които вече са пораснали и навлизат във времето на кандидат съпруги.
Самият ритуал лазаруване е свързан със заклинателни действа срещу отвличане на девойката от змея. Когато момичето навлезе в тинейджърска възраст, но все още е недокосната от мъж, то става „подходящо“ за друг вид ритуали, отново свързани с богинята като девица. Тук ритуалното поведение е малко по-различно. Вече е ориентирано към предстоящото и наложително прекрачване на социалната граница между неженена мома и женена жена, както и съпътстващите ги друг вид организация на живота и задълженията. Космическите цикли отстъпват пред социалните норми. Във фолклора задачите и ритуалите около младите деца-момичета се въртят основно около грижата да не бъдат грабнати от змей, а бързо да се намери безопасен земен съпруг. Следователно е силно наложително богинята като Момиче да бъде призовавана за помощ, а тя самата да е смела, войнствена и дори жестока.
Какви са видимите лица на Великата богиня като Момиче?
Джоузеф Кемпбъл и Дж. Ш. Болен ги наричат богини девственици. Кратко и разпознаваемо, но не много точно, защото тези богини, макар и недокоснати от мъж (или така твърди митът), все пак се влюбват в мъже. Тази, съвсем по човешки плътска любов, очевидно фрустрирала сериозно божествения персонаж. Нейното страдание ( както и любовно сексуалните помисли на всички християнски жени, които по необходимост са обвързани дори с още по-тежки забрани) неизменно е довело до … появата на психоанализата две хилядолетия по-късно.
Противоречието заклета девственица, която се влюбва плътски е “изчистено” в митологията чрез поверяване на грижите на девствените богини на сериозни задачи, свързани с женските преживявания. Бременността, раждането, отглеждането на малките деца, лечението по принцип и в частност на женското тяло, дори смъртта са се превърнали в задача на останалите по своя воля девствени богини. Така, без самите те да преживяват на свой гръб несгодите на женската сексуалност, са обвързани с нея.
Едно от най-старите женски божества е Артемида. Обичайно знаем, че тя е една от тези богини – вечни момичета, близначка на слънчевия бог Аполон. Специалистите по древни религии и култури смятат ( и са намерили достатъчно основания за това) , че Артемида е много древно божество, част от култа към Великата богиня. Основанията за това са в изключително широкия спектър отговорности и способности, приписвани на богинята, както и от връзката й с двете светила – тя се свързва в луната а Аполон със слънцето. Богинята е закрилник на младите момичета; може да осигури сполучливо раждане; лекува или разболява малки деца; ловува дивеч и наказва мъжете, които се доближават до нея без разрешение; владее и подчинява змиите.
Възможностите й не спират до тук, но тези са особено важни, защото могат да се открият в способностите и отговорностите на св. Марина/Маргарита (окуражавам ви да потърсите интересната книжка на В.Фол “Една забравена светица”) .
Света Марина е закрилник на младите (както на малките момичета, така и на младите девойки) и освен, че е лечител, тя не позволява на косматия звяр/дявол/”мъж” да се доближи до нея и го убива. Тези връзки и податки са описани задълбочено от Валерия Фол, което ми дава основания да се присъединя към нейното предположение, че св.Марина е „правоприемник“ на Артемида – страстно любяща и неумолимо жестока. С великомъченицата са свързани лечебни извори и пещери – места в ниското и тъмното, в които и самата Артемида би намерила място за отдих.
Около лицето на Великата богиня във всичките й проявления витае числото три. То се е прехвърлило и в християнството, макар и по различен начин.
Тук трябва да отбележим тридневната празничност на Горешниците (15, 16 и 17 юли) които кулминират в празника на св.Марина. В онези части на България, където светицата е на особена почит, на нейния празник неженените момичета и момчета ходели вечерта на светите й места, в тъмното, в пещерата, в гората и долчинката…ясно е, и свидетелствата на хората там са го потвърдили, че това е добър момент младите да получат първична сексуална опитност. Празникът е бил очевидно много любим на младежта от старите времена, освен това от Горешниците вече са били разрешени и седянките, на които предбрачните игри са продължавали с пълна сила. Светицата може да е християнска, но обичаите и ритуалите са по-древни, езически. И народът ги е запазил не защото е лошав или му липсва вяра, а защото живият живот е много сложно и опасно приключение, далече отвъд нормите на догмата.
И ако си мислим, че сме погребали дълбоко езичника в нас, нека се огледаме и видим с каква страст и дори надежда хората се нахвърлят върху сега оформящия се чисто нов мит за пещерата на Бастет.
Тя се намира в много подозрителна близост със светилищата на св. Марина в Странджа, а те пък са в …. пещери. Несметните богатства на змейовете сега са охранявани от извънземни. Голямата разлика е в това, че да я грабне змей би била мечта на всяка силиконова псевдо-мома, но не и извънземен. Все пак имат навика да си тръгват от Земята.. Дали в придаваната археологическа стойност на мястото има нещо вярно – от един миг нататък няма значение. .Кой каквото и да мисли, историята на пещерната богиня-пазителка-лечителка и всичко друго, се пише сега. Търсачите на силни усещания; патриотично и религиозно настроените, които вярват че все пак някой някъде ни смята за значими (народ и земя) или хора, които просто търсят себе си в древните светилища се стичат към тази зазидана пещера и се надяват на своя лична среща с божеството. В момента всички ние тъчем новата дреха, по модата на XXI век, за една древна богиня.
През следващия месец ще видим как богинята като Майка продължава да е една от най-почитаните фигури и днес.