Мина зимното слънцестоене, Коледа, дори Нова година вече е ден от миналото. Но според метеорологичния и астрологичен календар най-студеното и най-страшното от зимата съвсем не е минало. Тъмното наближава.
През есента на 2021 разбрах какво е да си вътре в тъмното.
Семейството реши, че е време за есенна двудневна ваканция. Бяхме приготвили банските в очакване на топлите октомврийски дни, още повече че мястото, където отивахме е скътано в топлата и малко позната планина Славянка. Както можете да си представите, заваля есенен гъст дъждец от мига, в който затворихме куфарите на тръгване и валя до мига, в който ги отворихме обратно у дома 2 дни по-късно. Няма да споменавам къде бяхме, за да не звучи комерсиално, само ще кажа че бяхме в едно истинско приказно кътче, в което малкото къщички са толкова отдалечени една от друга, че на практика сте сам самички в гората. Вярно, рехава широколистна горица, но това само засилва усещането за пълна усамотеност . Дъждът ту спира, ту се сгъстява и когато се свечери стана много странно. Няма улици с лампи, толкова раздалечени, все едно са крайните видим точки за предаване на светлинни сигнали. Не блещукат локви, нито притихнали прозорци чиято светлина идва единствено от подскачащите светлинки на телевизорите. Луната и звездите спокойно може и да не съществуваха тази вечер. Не беше късно, не по-късно от 23часа. Излязохме от къщата и всеки направи няколко крачки сам към горичката. 10 -20 крачки и храстите вече закриват къщичката. Обградена бях от абсолютна тъмнина. Толкова гъста, колкото в най-страшните страшни приказки. Дъждът беше временно спрял, така че тишината беше пълна. Пространството се беше свило до двете ми облещени в гъстото очи. Тъмното ме беше обвило. Тъмното влизаше през мен и аз се разтварях в него. Тъмното, разбрах, е живо по един очувствен начин.
Втората случка, и последна, преди да продължа със значенията и работата на тъмното, не е точно моя. Гледах в интернет едно видео на двама ентусиасти, които бяха решили да уловят какво се случва в тъмната доба на 5 май в местността, която е добила популярност като гробницата на Бастет. Странното е, че гледах това видео около месец след сблъсъка ми с тъмното и това, което наистина ме впечатли в него беше срещата на тези две градски момчета с дивото тъмно на Странджа. Нищо особено не се случи в заснетия клип, но двамата ловци на духове наистина имаха тревожна нощ, защото тъмното им беше оставило само петънцето на малкия им огън. Всичко друго беше негово. Те се криеха в найлоновия си чувал-палатка и по нищо не се различаваха от детето, което се завива през глава, за да се опази от това, което живее в тъмното.
Понеже Тъмното ходи по земята, ние се страхуваме от него още от времето щом сме стъпили на нея. Много добре знаем, че то е живо и е пълно с неща. Рядко се замисляме и изобщо не си спомняме, че и ние сме били от тези негови неща. Още по-рядко ни хрумва, че можем пак да станем част от тях.
Вики Уол, създателката на Аура-Сома техниките, експлоатира идеята, че тъмното е нещо, лишено от светлина. Тази идея не е нова и е част както от научната, така и от езотеричната мисъл. В Аура-Сома тъмното е представено от една дълбока сянка – сянката на цвета Магента. Дълбоката или Тъмна Магента изглежда като черна течност, като мастилото на сепията. Затова често ми се налага да обяснявам, че ние не работим с черно и бяло а със светлина и липсата на такава. Тази Тъмна Магента всъщност е с цвета на повечето лечебни тинктури. Само трябва обаче да я поставите срещу източник на светлина и ще видите как засиява с дълбоко пурпурни и синьо виолетови цветове.
Дълбоката /Тъмна Магента е истинско цветно – светлинно лекарство. Тя носи дълбока успокояваща стимулация на всички енергийни центрове. Ароматът й е балсамичен и успокояващ. Заземява меко, стимулира леко и носи онзи дълбок покой, и чувство за подхранване, което сме имали в тъмната, топла хранителна среда на утробата. Тъмната Магента мирише още и на приятно гниеща растителност така, както мирише есента след дълъг дъжд, който спомага за разлагането на опадалите листа. Този цвят без светлина може да даде и хладната успокояваща утеха на тялото, когато смъртта го прегърне, след умората от живеенето.
Тъмното обаче не е само подхранване и утеха. Там има и Други. Както Дан Симънс казва, пълно е с лъвове и мечки. Тъмното може да поглъща отвън и да разяжда отвътре.
За Фройд е То (Другото), за Юнг е Сянката (другото, но по друг начин). И двамата населяват това друго с неща, които не искаме. Също така доказват, че няма как да видим всичко, което е там. Тъмното прилича на вълшебното ковчеже на Пъстрокожка, което е пълно със скъпоценностите й и я следва навсякъде под земята. Но има и една друга – Пандора, чието ковчеже също е пълно. От него току изскочи нещо. Може да е някой много личен Звяр, но може и да е адска зверилница, а вирусът Sars Cov 2 ни показа, че размерът на звяра няма никакво значение.
Тъмната Магента на Аура-Сома също има тъмна страна. Нейното страдание е тотално, защото е пълна липса на Любов – както на Ерос, така и на Агапе. Точно в тези моменти на удар в най-дълбокото дъно на депресията или на телесната слабост, нежното прилагане на този цвят може да подхрани кълновете на възстановяването. Да се намажем с еквилибриум, съдържащ Тъмна Магента, да подишаме помандер с Тъмна Магента е дълбоко лечебен акт за душата/психика. В Аура-Сома има няколко комбинации между Тъмната Магента и цветовете. Всички те образуват комплекта Rescue. Предпочитам да го преведа като Освобождаващ или Избавителен. Тези комбинации ни избавят от страховете да изразим потенциала на Тъмното и ни освобождават да изразим себе си.
Освобождаване на тялото
Освобождаване на енергията
Освобождаване на духа
Освобождаване на мъдростта
Избавление от времето и пространството
Смятам, че камъните и кристалите, които толкова обичам, имат дълбока връзка с преживяванията.
Дълбоката/Тъмна Магента можете да видите във всички разновидности на александрита и разбира се в оникса.
Ароматите са древни и природни : тамян, тютюн, кожа и истинско розово масло.
Вкусът е на прекрасно отлежало червено вино и сладки тъмни смокини.
Ключовата му дума е Грижа.
Ако в най-дълбоката тъмнина на зимата, ако в най-тъмната чернота на нощта сме грижовни и присъстващи , ще сме успели да реализираме най-ценното на Тъмното.