Въведение в темата за Емоционалната Интелигентност

Днес всеки разбира от емоционална ителигентост. В интернет има изобилие от семинари, курсове, тестове и мнения на хора, които си мислят, че разбират тази “проста” тема, но всъщност само объркват търсещите истина… Малко са хората, които наистина обръщат внимание на това, какво се говори по темата. А още по-малко са тези, които знаят какво говорят, предават го разбираемо и притежават необходимите квалификации в сферата.

А тя съвсем не е елементарна.

Що е то Емоционална Интелигентност?

Терминът “емоционална интелигентност” (ЕИ) придобива популярност покрай бестселъра на Даниел Голман от 1995 г. Впоследствие идеята за емоционалната интелигентност започва да се развива интензивно и задълбочено и до днес. Голман поставя емоциите в центъра на умението да живеем. Определението, което дава, е следното: “Емоционална интелигентност е форма на интелигентност, чрез която овладяваме чувствата и емоциите си, както и тези на другите.”

Емоционалната интелигентност е толкова важна, колкото и интелектуалната

Много е важно да разберем, че емоционалните уроци, които усвояваме като деца, ни правят приспособими или съответно неприспособими към околната среда, ежедневните ни срещи и комуникацията с други хора. Детството дава незаменими възможности да се усвоят ключови навици за интелигентно емоционално общуване. Разбира се с подходящ терапевтичен подход и желание, това умение може да се доразвие и в по-късните години.

Кое е правилното EQ или EI?

Връщаме се към хаоса с информацията. В различни източници може да видите използването и на двете съкращения EI/EQ, но никой не поясняваима ли разлика между тях, каква е тя и кога кое е правилно да се употребява. За това идваме на помощ. Ето какво означават:

Емоционалната интелигентност (EI) е определение за способността да се анализират собствените емоции, както и тези на другите хора, да се прави разлика между различните емоции и да се действа по подходящ начин във всяка ситуация. Развивайки своята EI, ние слагаме акцент върху по-здравословното развитие на ума си.

Емоционалният коефициент (EQ) е тестово измерване на способността ни да разбираме и прилагаме EI на практика. Тестът измерва EQ и има за цел да разкрие колко добре сме се научили да управляваме вредните и полезни ефекти от емоциите, с цел да улесним здравословните мисли, комуникацията и поведението си в ежедневието.

Силата на интелекта не е достатъчна или когато умният е глупав

Неоспорим факт е, че твърде много внимание се отделя на рационалното и прекалено голям акцент се поставя на всичко, което може да се измери с IQ в живота на човек. Но истината е, че интелектът няма думата, щом заговорят емоциите.

Защо?

Защото и най-умнят човек може да спре да разсъждава правилно в момент на афект, ако не знае как да контролира емоциите си.

Защото никой не ни учи как да управляваме емоционалните си реакции. Никой не ни учи какво задвижва всяка емоция у нас и как можем да я контролираме.

Защото емоционалният отговор е много по-лесен, бърз и предпочитан начин на реакция, отколкото отделянето на време за себеанализ и себеопознаване.

Защото контролът над импулсите изисква усилие.

Проучвания показват, че ЕИ е по-важна от коефициента на интелигентност, независимо дали става въпрос за лични взаимоотношения или работни. Тя ни дава възможност да се адаптираме към обстоятелствата и да се справим с трудностите, с които всички се сблъскваме eежедневно.

В своите ранни трудове Фройд пише, че афектът или емоцията е единствената подбудителна сила в психическия живот. Но за това ще говорим друг път. Сега да се върнем на Даниел Голман и задължителните качества, които притежават хората с висока Емоционална Интелигентност.

Петте аспекта на ЕИ 

• Себеосъзнаване или още Себепознание – това е способността да разбираме и осъзнаваме собствените си емоции и техния корен. Да знаем Защо изпитваме дадена емоция; какво ни кара да се чувстваме така; колко интезнивна може да бъде реакцията ни. Хората, които притежават това качество, са прекарали много време в изучаване на емоционалното си състояние. Тези от нас, които имат високо ниво на себепознание, познават своите силни и слаби страни, те са уверени в себе си и личността си. А убежденията за собствена продуктивност са свързани с успешността, с която решаваме проблемите в работата си. Професионалните успехи водят до натрупване на самочувствие, а то от своя страна задвижва амбициите ни да се целим все по-нагоре.

• Саморегулация или Самоконтрол – така наричаме умението да контролираме и управляваме емоционалните си състояния. Тук отваряме скоба, за да подчертаем, че самоконтролът не е потискане или прикриване на емоциите! Самоконтролът означава, че човекът има способността да запази самообладание и да не реагира импулсивно. Той е критерий за наличието на здрави и успешни взаимоотношения във всички сфери. Хората с висок самоконтрол умеят да се приспособяват по-лесно към различни ситуации, а също и да реагират адекватно в конфликтни моменти. Те могат да намерят правилния и подходящ начин да изразят своите емоции, вместо да им се поддават инстинктивно. Саморегулацията играе важна роля за пълноценната реализация в работата.

• Емпатия – тя е умението да съпреживяваме и почувстваме емоциите на човекът срещу нас. Емпатията е в основата на емоционалната интелигентност, защото наличието ѝ гарантира успешни взаимоотношения както в личен така и в работен аспект. Имайки способността да разбираме какво преживява индивидът срещу нас, ние можем адекватно да реагираме, да съпреживеем неговите емоции. Това от своя страна ни позволява да разбираме не само своите, но и чуждите вътрешните процеси и правилно да реагираме в различните ситуации. Емпатията стои в основата на социалната компетентност и е определяща за уменията за работа в екипи или за оказване на влияние върху другите.

• Социални умения – Всяка ситуация изисква отговор и социално взаимодействие. Тези умения за общуване и взаимодействие са начинът, по който успешно да се справяме с живота и комуникираме правилно, те ни позволяват да общуваме пълноценно и да бъдем самоуверени. Активното слушане, разговорът, следенето и разчитането на невербалното поведение.. са изключително важна част, определяща високата емоционална интелигентност. Социалните умения всъщност представляват правилното прилагане на горните 3 аспекта. Хората, които нямат добре развити социални умения, са с по-висок риск от депресии, изолация и други нездравословни поведения. Те също са и с по-ниски постижения в работата.

• Мотивация – последна, но не по важност, вътрешната мотивацията е знак за високо активен индивид. Тя кара хората да търсят път и начин да оставят своята следа в живота, а не просто да живеят с цел задоволяване на базистни потребности. Вътрешно мотивираните хора търсят новия опит, новите уроци, духовно развитие и личностно усъвършенстване. Хората с висока емоционална интелигентност по-лесно постигат целите си, защото търсят сами извора на своето вдъхновение и по този начин успяват да намерят правилния подход при преодоляване на трудностите. 

Темата за Емоционалната интелигентност живо ни вълнува и желаем да споделим знанията си и да сме от полза на хората, които искат да развиват това свое умение и/или да научат на него децата си. Очаквайте и другите ни статии в тази рубрика.